ШРИ АУРОБИНДО:
Трудно ми е да приема тези психоаналитици на сериозно, когато се опитват да проникнат в дълбините на духовните преживявания с помощта на слабата светлина на джобните си лампички, макар че може би трябваше да го приема малко по-различно, тъй като фрагментарното знание е доста мощно нещо, което може да бъде най-голямата пречка пред действителната Истина.
Съвременните психолози ми напомнят за деца, които учат съкратена и недостатъчна азбука, които се вълнуват, когато успеят да свържат основите на подсъзнателната грамотност с тайнственото и дълбоко скрито супер-его и си въобразяват, че първият им учебник за неясните наченки на подсъзнателната граматика (която им помага да съставят прости думи от букви) е истинското знание в самата му същност. Те гледат на всичко отдолу нагоре и обясняват сиянието на върховете с мъгливия мрак на долините; но основата на всички неща не е долу, а горе, upari budhna eṣām /повдигнат над земята, санскр./
Свръхсъзнанието, а не подсъзнанието, е истинската основа на нещата. Човек не може да разбере какво представлява лотосът, като изучава състава на тинята, от която расте; тайната на лотоса трябва да се търси в неговия небесен архетип, вечно разцъфтяващ в лъчите на висшата Светлина. Освен това полето, избрано от тези психолози, само по себе си е много оскъдно, тъмно и ограничено; преди да опознаеш отделната част, трябва да опознаеш цялото и първо трябва да опознаеш висшето, за да можеш да разбереш правилно низшето. Това е съдбата на една нова, по-велика психология, която очаква своето идване и когато дойде нейното време, оскъдните постижения на днешните психоаналитици ще загубят всякакво значение и ще останат в миналото.
Шри Ауробиндо. Писма за йога, кн. 6
