Болестта се появява, когато сме твърде съзнателни, но не използваме пълния потенциал на съзнанието. Тогава то се опитва да се реализира чрез физическото тяло. Но тъй като не сме имали инструмент, с който да използваме осъзнаването, то създава проблеми в някои органи или в съдбата.
Когато осъзнаването дойде, а ние се придържаме към старата правна рамка, към състоянието на стабилност и сигурност, и ни липсва способност за приемане, започваме да мислим чрез отричане. Вследствие на това програмата за унищожаване на бъдещето и лично на нас в него се активира чрез връщане на собствените ни мисли към нас. Когато тази програма се активира, ние ставаме собственото си бъдеще. И тъй като не го приемаме, получаваме обратно собствената си агресия, която ни унищожава. Например, ако човек има претенции към някого (майка, баща, жена, мъж), тогава аномалиите в сърцето му са резултат от претенции към противоположния пол, които се връщат. Недоволството се появява, когато не харесваме това, което не одобряваме в себе си, в другите или когато ни се посочват недостатъци, върху които не работим.
Всички проблеми със здравето или съдбата не са в съответствие с предписаната програма на законите, които използваме при взаимодействието си със себе си и света около нас. Реакцията трябва да бъде – доброта, приемане, любов. Всички отклонения от тази реакция се компенсират от здравето или събитията. Светът непрекъснато се променя и става все по-честотен (съзнателен). И дори ако днешните закони ни дават пълно здраве и богатство, успех във всички сфери и реализация, утре те могат да се окажат напълно безполезни, да навредят на здравето ни и да ни тласнат към деградация.
Все пак здравето е мироглед, отношение към живота, приемане на живота такъв, какъвто е, като факт, без да го разделяме на „лош“ и „добър“. Ако го приемем, околната среда ще работи с нас в унисон. И ние сме тази среда. Къщи, хора, коли, животни – всичко това сме ние. Ако има хармония със самите нас и с околната среда, тогава сме в унисон с програмата, а оттам и със здравето и удовлетворението.
Александър Палиенко
