Прелетните птици не знаят накъде да летят, докато не се съберат в ято. Рибите също се синхронизират помежду си в пасаж, така получават общо поле.
Най-древната способност на хората е да се синхронизират един с друг. Те са правели това, когато още не е имало реч, но за съвместната дейност е била необходима синхронизация.
На всички ни се е случвало – когато ни обсъждат, нашите уши горят. Няма нищо мистично в този феномен – синхронизацията се проявява на биологично ниво, ние физически усещаме, когато някой е синхронизиран с нас, дори да сме на километри един от друг.
Синхронизацията може да бъде спонтанна, а може да бъде и целенасочена. Например психологът специално се синхронизира с клиента, започва да диша в унисон с него и става по-леко и удобно да работят заедно. Спонтанна синхронизация преживяваме, когато се запознаем с човек и с възторг забелязваме, че сме на „една вълна“, буквално си четем мислите един на друг, въпреки, че се срещаме за пръв път.
Но има и деструктивна синхронизация – когато общуваме с хора в депресия имаме спад в настроението. Случва се да сме в негативна синхронизация с човек, с който изобщо не искаме да сме свързани, но усещаме присъствието му в нашия живот. Тази синхронизация може да се отрази на здравето и самочувствието ни, защото се характеризира с необяснимо натрапливо чувство на тревожност и безпокойство.
Тук се преплитат нещата с един друг феномен – нашата склонност да се фокусираме предимно върху лошите предчувствия. Предчувствието, че ще се случи нещо лошо е нормално преживяване, то ни е помогнало да оцелеем като вид, вредоносното е, че ни е станало навик да се фиксираме върху него и да пропускаме предчувствието, че ще ни се случи нещо приятно и добро.
Всички сме изпитвали това чувство – събуждаме се сутрин и знаем, че днес ще се случи нещо прекрасно, изпитваме духовен подем и надежда за по-добро. Това вътрешно усещане за празник е много силно чувство и ни носи голям прилив на сили, енергия и вдъхновение. Когато се научим да държим фокуса си предимно върху приятните предчувствия, се променя в благоприятна посока нашето преобладаващо настроение и нашето психо-емоционално състояние като цяло, а това променя събитията в нашия живот. Неусетно започват да ни се случват предимно приятни неща и постепенно се променя нашия светоглед.
И двете състояния – на негативните и позитивните предчувствия са реални, но ние обръщаме повече внимание на негативните и заплашителните, защото просто ни е станало навик.
Как да се измъкнем от капана на навика? Благодарение на вътрешната трансформация. Има два пътя: единия ни е добре познат – пътят на болката и нейното преодоляване или както се нарича в психологията посттравматично израстване; а другият – да сме отдадени на личностното си израстване и с целенасочени действия да катализираме трансформацията.
Тук, в център Делфи сме избрали втория път и го следваме вече няколко години. Натрупахме доста знания, наблюдения, опит и с удоволствие ги споделяме. Синхронизирайте се с нас и заповядайте на семинар ВЪТРЕШНА ТРАНСФОРМАЦИЯ КАК ДА ПОСТИГНЕМ ПРОМЯНАТА: ЧРЕЗ КЕНШО ИЛИ САТОРИ.
