Имате покана да създадете своето събитие в едно чудно пространство в Пловдив, стилно и минимилистично като визия, но максимално комфортно като възможност, което ние наричаме épistémè -зала ЗНАНИЕ. За нас в център „Делфи“ мисленето, знанието и усещането са в единна система, която изповядваме като любов към съзиданието и сътворчеството.
Зала „Епистеме“ е подходяща за семинари, обучения, литературни представяния, мини галерия и за още много идеи и добри начинания. Намира се в сърцето на град Пловдив, на комуникативно място, на 5 мин. пеша от площад Джумая джамия и на 7 мин. пеша от Общината, пл. Централен и Цар Симеоновата градина.
Залата е просторна, в нея спокойно могат да работят 25-30 човека, като има подиум и по-ниска част. Дневна светлина, топло и светло, има своя тераса, подходяща за тези, които още обичат да припалват цигара в почивките. Оборудвана е с кафе машина, собствена WC. Адресът е гр. Пловдив, ул. „Кирил и Методий“ 15, ет.1
За да проверите наличността и свободните дати моля пишете ни на delphy_plovdiv@hotmail.com или ни се обадете на 088 99 72 087- Ваня Кънева.
Епистеме е философски термин, който се отнася до принципна система на разбиране т.е. научни знания. Терминът идва от древногръцкия глагол epístamai, означаващ „да знам, да разбирам, да се запозная“. Терминът епистемология произлиза от episteme. Платон противопоставя „епистеме“ с „докса“, ( старогръцки : δόξα ; от глагол δοκεῖν , dokein , „да се явявам, да изглеждам, да мисля, да приемам“), което означава разпространено вярване или популярно мнение . В класическата реторика , doxa се противопоставя на episteme („знание“).
За Мишел Фуко епистемата е направляващото несъзнание на субективността в рамките на дадена епоха – субективни параметри, които формират историческо априори. [4] Той използва термина épistémè в своя труд „Редът на нещата“ , в тесен смисъл, за да означава историческо, извънвремево, априорно знание, което основава истината и дискурсите , като по този начин представя условието за тяхната възможност в рамките на определена епоха .
Мишел Фуко описва épistémè така:
Във всяка дадена култура и във всеки даден момент винаги има само една епистема, която дефинира условията за възможност на цялото знание, независимо дали е изразено в теория или мълчаливо вложено в практика.
